ГЛАВА 1
1. В началото нямаше нищо.
2. Нищо освен Пеша.
3. Пеша създаде Келепиря. Келепиря бе у Пеша и Пеша бе у Келепиря.
4. Пеша каза: "Да биде светлина!"
5. Един от учениците Му запали лампата на мазето.
6. Пеша прегледа даровете струпани на масата, които миряните бяха дарили на черковата му и рече на Своите ученици:
7. "Истината ви казвам! "
7,1. "Туй що на Пеша биде дадено
7,2. и Иде в Пешовите Ръце, 100-кратно ще ви бъде възвърнато на Оня Свят!"
8. "Аман" рекоха групово учениците Му.
9. Тогава Пеша разказа поучителна притча на Своите ученици:
10. "Една Жена веднаж дохожда при Мене с болен младенец в ръце и рече Ми:
11. Милост, Пеше, смили се над моя младене...
12. Мълчи проста, жено! Не знаеш ли ти, че не требе на празно да се споменава Името Пешевое!
13. Простете, Ваше Високо Преоблаженство! Младенеце има шарка, помогни му, моля те!
14. Какво си донесла на своят Поп?
15. Три вафли "Споко" и един шпеков салам!
16. Тогава Аз взех вафлите, салама и младенеца не погледнах с думите:
17. Проклинам те теб и младенеца до седмо коляно в рода ти! Ти се подигра с Мене, давайки Ми нищожни вафли и изговаряйки името Ми напразно!
18. - Ще ти преведа 2000 евро в банковата сметка...
19. Тогава аз докоснах младенеца по челото и рекох й:
20. Излекуван е!"
21. С туй завърши разказът Си Пешо и погледна учениците Си:
22. "Разбрахте ли?"
23. "Да, Ваше Високопреоблаженство!"
24. "Да, Пеше" - рече един бавно загряващ ученик.
25. Пеша се разсърди, извади пистолет
26. и наказа грешникът с куршум.
27. "Името Пешево Н-И-К-О-Г-А напразно да не се изговаря!"
ГЛАВА 2
1. Пеша и учениците му бродеха из Балкана.
2. Три дни пътуваха без храна и вода (освен за Пеша)
3. "Помилуй ни, отче Пеше! Изморени сме!"
4. Не се инати щом Твоят Поп те изпитва! - скара се Пеша и отхапа от луканката залга...
5. Следо три часа стигнаха връх Голем Купен и Пеша се изпъчи гордо, а учениците Му се поклониха Нему...
6. И рече Пеша: "Да биде Келепир!"
7. И биде келепир.
8. Учениците свалиха чантите с провизиите и ги отвориха, гледайки лакомо и гладно към тях.
9. Пеша взе една луканка и отхапа залък пред изгладнелите и изморени ученици...
10. Единият не изтърпя на изкушението и посегна към сусаменият
11. геврек.
12. Пеша се разсърди и го удари с дряновицата:
13. Не си достоен ти за Мене! - сгълча го строго Пешо,
14. Хвърли се в дерето и се пречукай да се очистиш! Ако ли не, като умреш ще те пратя да се търкаляш във Вечното Дере!
15. Послуша Го ученика и хвърли се по дерето надолу.
16. Яжте, чада - покани ги Пеша.
17. Учениците приеха поканата и лакомо заядоха.
18. "Яжте, туй е келепирят, който Аз съм ви дал. Подарявам вам всичко що пожелаете от хорската трапеза.
19. Когато някой има келепир, който ти пожелаеш,
20. този келепир е твой, защото си Мой ученик!
21. Когато ви се прииска от гозбата на съседа, не се срамете, смело идете
22. и поискайте
23. и ще ви се даде. А ако оня ви попита защо да ви даде
24. кажете, защото Пеша ме изпраща.
ГЛАВА 3
1. Пеша вървеше из църквата си "Свето Преуспение Пешово".
2. Той гледаше църквата си и усещаше, че нещо липсва.
3. За това реши да създаде Келепиря.
4. Биде вечер, биде утро, ден първи.
5. Пеша остави кошница за дарове пред черковата си. Вътре никой не пущаше без дар. Хората минаваха и оставяха салами, вафли, суджуци...
6. Пеша тези що не носеха дар не пущаше...
7. "Не са достойни такива за Мене!" бе Словото Му.
Биде вечер, биде утро, ден втори.
8. Пеша реши да постави касичка пред черковата. В нея събираше парите хорски,
"В натура или в кеш" даваше избор на миряните той и сочеше с едната ръка към кошницата, а с другата към касата.
9. Тези които не даваха нищо ги пропъждаше.
Биде вечер, биде утро, ден трети.
10. Църквата на Пешо бе затворена. На вратата Той бе оставил бележка:
"Дорде не кацнат 4 гуми тук
11. и между тях едно Ауди 8-ца, никого няма да пусна!
12. "Олиии, ами сега" завайкаха се миряните
13. и събраха пари и купиха те Пешеву кола. Той отвори вратите на черквата и посрещна миряните и те Му благодариха.
Биде вечер, биде утро ден 4-ти.
14. При Пеша дойде кмета да се изповядва:
"Прости ми, Пеше, откраднах 50 000 000 от евро фондовете."
15. "Аз ти прощавам" рече Пеша, "но ченгетата няма да ти простят."
16. Сетне се чу натискане на копче и подир това се чу:
18. "Прости ми, Пеше, откраднах 50 000 000 от евро фондовете."
19. "Аз ти прощавам, но ченгетата няма да ти простят."
20. "Ти си ме записал на диктофон?"
21. Давай парите до стотинка в офшорната Ми сметка в Швейцария!
22. Поне половината ми остави, бе Пеше...
23. "Всичките, всичките..."
24. В края на деня транзакцията бе осъществена.
Биде вечер, биде утро, ден пети.
25. Пеша събра учениците Си и рече им:
"Вземете вий тези икони и ги продайте, защото истината ви казвам - баницата е една, балмите са много."
26. "Но Ваше Високо Преоблаженство, те са общински..."
27. Никой не ще забележи...
28. Биде вечер, биде утро, ден шести.
29. Пеша прибра парите от иконите. Той забеляза миряни влезли в черковата Му с кални обуща...
30. "Иййй! Какво правите тука, че мърсите Моят дом!"
31. "Прости ни Отче!"
32. "Няма да ви прощавам! Като умрете ще ви пратя да се търкаляте ВОВЕКИ във Вечното Дере!"
33. "Неее, Отче, молим те, недей!"
34. "Тогава ще сте Ми ратаи в църквата 10 години и ще Ми бачкате на ангария!"
"ОК"
Биде вечер, биде утро, ден Седми.
35. Бая Келепирец понасъбра Пеша - ядения, пари, автомобили, свободна работна ръка...
36. И рече си Пеша: "Това е добро!"
37. И определи Пеша Седмият ден за ден на Облагата, в който да консумира спечеленото през седмицата.