ГЛАВА 3
1. "В името Пешево се трепя!" викна поп камикадзе и се взриви пред стените на Великият Централен Църковен Щаб На Патриарх-Поп Володя Карпол в София.
2. "Атака!" викна подпоп Наум Храбър и поведе ордата от попове.
3. Армията Пешева огради храма, но стените му бяха високи.
4. Войниците Карполови изляха корито с нагорещено олио и попариха учениците Пешеви.
5. Пешовите стрелци стреляха с Калашниците, Карполовите също. Битката продължи дълги часове.
6. "Нямат провизии, храната им ще свърши скоро!" рече подпоп Наум Храбър на съпоповете си.
7. Храма бе обсаден 3 дни, но подкрепления Карполову не дойдоха, защото Пешовите войски им бяха блокирали пътя. Пешеви гарнизони беха съсредоточени в Сепарева Баня, Ихтиман, Луковид и Враца.
8. На четвъртия ден Патриарх-Поп Володя Карпол излезе с високоговорител и рече на учениците Пешеви:
9. "Признавам ви църквата и ви давам територия в Ямбол, Сливен и Бургас, само мене на мира да оставите!" сетне размаха ферманът.
10. Подпоп Наум Храбър викна: "Искаме цялата Източна България от Габрово надясно!"
11. "Цела Източная Бологария не мога да ви дам. Стара Загора ви преотстъпвам!"
12. "Не! Не е такава волята Пешова!" викна Наум.
13. Володя Карпол се скри.
ГЛАВА 4
1. Поп Мумукики Галактион дойде в палатката на Наум Храбър и рече му:
2. "Знам как да съборим стените Карполови! Докарайте джипо с "Пионерките" и с усилвателя!"
3. Джипо доди, сетне Галактион влезе, пусна компакт диск и увеличи до дупка...
4. "ВЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ-ТРООООООООО-ОООО-ВЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ! ГОНЯТ МЕЕЕЕЕ ПРЕЕЗ НОЩНИТЕ КЛАДИИИ, А КОСАЧИ РАЗДИРАААТ...."
5. Армията Пешова изпопада на земята в шок и поповете си запушиха ушите.
6. Мумукики Галактион влезе джипу с надутата грач и взе да обикаля около манастира.
7. Следо 3 обиколки стените се пропукаха и единия им край рухна. От тамо нахлуха войските Пешеви и изтребиха туй що мърдаше вътре.
8. Мумукики го извадиха от джипа обезумял...
9. Дойде глашатай: "Правете път! Пеша иде!"
10. Дойде черна каляска с два бели коня, а от нея излезе поп и постла червен килим, сетне се поклони. Отвътре излезе Пеша и гордо стъпи на Патриархална земя.
11. "А Карпола где е?" попита той чадата си.
12. "Няма го, Ваше Високо Преоблаженство!" рече Му подпоп Наум "избягал е през таен тунел и е взривил входа, да не можем да го последваме!"
13. "София е наша, но ще го пипнем нега! От тука нататък това не е София, а Попово! Аз Съм новият Патриарх-Поп на България!"
неделя, 4 април 2010 г.
Второ Евангелие Пешово - Преврат (1-2)
ГЛАВА 1
1. Тогава черковата ПравоПешова се зовеше алтернативна.
2. А държавата я владееше църквата водена от Патриарх-Поп Володя Карпол,
3. лидер на престъпната попска организация "Сиво Расо".
4. "Знайте вии, ученици Мои," рече Пеша на чадата Си "че Володя Карпол е антиПешът! Щом неговата църква падне ще дойде Мойто царство на земята!"
5. Поп Володя Карпол бе наложил духовен монопол в България и преследваше чадата Пешеви. Пеша изпрати при него ученика си Инокентий да му отнесе Неговото [на Пеша] послание:
6. "Знай ти, Володя, че ние сме свободни поклонници на Пешо! Ние змаем, че твоята църква е лъжлива и че ти си лъжлив пророк!"
7. Завърна се Инокентии посинен от бой при Пеша, носейки му подарък от Володя Карпол в кърпа. Пеша открехна покривалото и пред него блесна зелена конска фашкия.
8. Пеша без да промени физиономията Си рече на учениците Си:
9. "Скъпо ще заплати Карпол за подигравката към Мене."
10. Пеша повика при Себе Си подпоп Наум Храбър, отвори сандъка с Келепирят си, взе дузина пачки с пари и рече му:
11. "Вземи тези петдесете хилядо лева и купи сечива и автомати за Моята армия и недей прибира за тебе нищо, че ще позная!"
12. "Слушам, Господи!"
ГЛАВА 2
1. Ордите на Пешо нахлуха в София въоръжени до зъби, водени от подпоп Наум Храбър.
2. Армията на Володя Карпол ги очакваше. Един от неговите попове донесе телевизор и го включи.
3. На екрана лъсна Патриарх Поп Володя Карпол, който се обърна към чадата Пешеви:
4. "Отивайте си по домовете и може да ви простя! Но ако ме нападнете ще ви изтрепя до крак, а пленените ще затворя в мазето и ще ги измъчвам в стаята на Великата Патриархална Инквизиция...."
5. Някои от учениците Пешеви се уплашиха и се подвоумиха, но подпоп Наум Храбър им рече:
6. "Един път се умира, но Вечната Облага ще ви чака в царството Пешевое!"
7. "Атака!" изреваха учениците Пешови и се понесоха към армията на Патриарх-Поп Володя Карпол.
8. "Атака!" викна от телевизора Карпол и ордите му се юрнаха към Пешовите.
9. Конницата на Карпол излезе напред, а Пешевите войски седяха пасивно като я очакваха.
10. Три секунди преди сблъсъка подпоп Наум Храбър вдигна ръка: "Сега"!
11. Чадата Пешеви вдигнаха копия срещу приближаващите се конници, а те като нямаха време да се обърнат паднаха в капана и коньовете им се нанизаха на коловете.
12. Сетне войската Пешева изтреби нападалите конници Карполови с мотиките.
13. Пехотата на Карпол грубо изрева и се насочи към Пешовата и боят настана.
14. Лъщяха мотики, саби, железни тръби, щитове. Подпоп Наум Храбър бучеше с тризъбеца враговете, яхнал кон.
15. Армията Карполова взема надмощие и Пешовите стрелци извадиха автоматите Калашников!
16. Но Карпола имаше камион с .50 калиброва картечница и картечарят бързо помле пехотата Пешова.
17. Дузина войници Пешеви останаха скрити и стреляха с автоматите, а патроните им свършваха...
18. Подпоп Наум Храбър взе шишенцето с циенид да се отрови да не попадне в плен, но поп Давида му рече "Чакай!"
19. Давида взе камик и излезе пред камиона с картечницата, а картечаря се засмя видейки го с прашка и с камик.
20. Давида тури камика на прашката и я завърте над главата си сетне замахна и камика хвръкна.
21. Чу се крясък "Нееее" от страна на Патриарх-Поп Володя Карпол точно преди телевизорът с неговия лик да се строши ударен от камика.
22. Армията му при все че голяма се сломи щото лидера й не беше там да я закриля, а поповете Пешеви освирепяха и нови залпове проехтяха с Калашниците.
23. Поп Давид се скри зад една скала и стреляше и той.
24. Когато камиона с картечницата презареждаше, поп Наум Храбър намери картечаря с куршум и го рани в рамото.
25. Картечеро озвере и взе да стреля на посоки.
26. Изведнъж камиона му гръмна, както и гръмнаха някои от стрелците му.
27. От север додиха подкрепленията Пешеви, въоръжени с миномети.
28. Армиите Карполови се разбягаха като пилци, а наще ги довършиха и им вземаха провизиите.
29. "Напред към Щаба на Карпол! Пътю е свободен!"
30. "Напред!" изреваха поповете.
1. Тогава черковата ПравоПешова се зовеше алтернативна.
2. А държавата я владееше църквата водена от Патриарх-Поп Володя Карпол,
3. лидер на престъпната попска организация "Сиво Расо".
4. "Знайте вии, ученици Мои," рече Пеша на чадата Си "че Володя Карпол е антиПешът! Щом неговата църква падне ще дойде Мойто царство на земята!"
5. Поп Володя Карпол бе наложил духовен монопол в България и преследваше чадата Пешеви. Пеша изпрати при него ученика си Инокентий да му отнесе Неговото [на Пеша] послание:
6. "Знай ти, Володя, че ние сме свободни поклонници на Пешо! Ние змаем, че твоята църква е лъжлива и че ти си лъжлив пророк!"
7. Завърна се Инокентии посинен от бой при Пеша, носейки му подарък от Володя Карпол в кърпа. Пеша открехна покривалото и пред него блесна зелена конска фашкия.
8. Пеша без да промени физиономията Си рече на учениците Си:
9. "Скъпо ще заплати Карпол за подигравката към Мене."
10. Пеша повика при Себе Си подпоп Наум Храбър, отвори сандъка с Келепирят си, взе дузина пачки с пари и рече му:
11. "Вземи тези петдесете хилядо лева и купи сечива и автомати за Моята армия и недей прибира за тебе нищо, че ще позная!"
12. "Слушам, Господи!"
ГЛАВА 2
1. Ордите на Пешо нахлуха в София въоръжени до зъби, водени от подпоп Наум Храбър.
2. Армията на Володя Карпол ги очакваше. Един от неговите попове донесе телевизор и го включи.
3. На екрана лъсна Патриарх Поп Володя Карпол, който се обърна към чадата Пешеви:
4. "Отивайте си по домовете и може да ви простя! Но ако ме нападнете ще ви изтрепя до крак, а пленените ще затворя в мазето и ще ги измъчвам в стаята на Великата Патриархална Инквизиция...."
5. Някои от учениците Пешеви се уплашиха и се подвоумиха, но подпоп Наум Храбър им рече:
6. "Един път се умира, но Вечната Облага ще ви чака в царството Пешевое!"
7. "Атака!" изреваха учениците Пешови и се понесоха към армията на Патриарх-Поп Володя Карпол.
8. "Атака!" викна от телевизора Карпол и ордите му се юрнаха към Пешовите.
9. Конницата на Карпол излезе напред, а Пешевите войски седяха пасивно като я очакваха.
10. Три секунди преди сблъсъка подпоп Наум Храбър вдигна ръка: "Сега"!
11. Чадата Пешеви вдигнаха копия срещу приближаващите се конници, а те като нямаха време да се обърнат паднаха в капана и коньовете им се нанизаха на коловете.
12. Сетне войската Пешева изтреби нападалите конници Карполови с мотиките.
13. Пехотата на Карпол грубо изрева и се насочи към Пешовата и боят настана.
14. Лъщяха мотики, саби, железни тръби, щитове. Подпоп Наум Храбър бучеше с тризъбеца враговете, яхнал кон.
15. Армията Карполова взема надмощие и Пешовите стрелци извадиха автоматите Калашников!
16. Но Карпола имаше камион с .50 калиброва картечница и картечарят бързо помле пехотата Пешова.
17. Дузина войници Пешеви останаха скрити и стреляха с автоматите, а патроните им свършваха...
18. Подпоп Наум Храбър взе шишенцето с циенид да се отрови да не попадне в плен, но поп Давида му рече "Чакай!"
19. Давида взе камик и излезе пред камиона с картечницата, а картечаря се засмя видейки го с прашка и с камик.
20. Давида тури камика на прашката и я завърте над главата си сетне замахна и камика хвръкна.
21. Чу се крясък "Нееее" от страна на Патриарх-Поп Володя Карпол точно преди телевизорът с неговия лик да се строши ударен от камика.
22. Армията му при все че голяма се сломи щото лидера й не беше там да я закриля, а поповете Пешеви освирепяха и нови залпове проехтяха с Калашниците.
23. Поп Давид се скри зад една скала и стреляше и той.
24. Когато камиона с картечницата презареждаше, поп Наум Храбър намери картечаря с куршум и го рани в рамото.
25. Картечеро озвере и взе да стреля на посоки.
26. Изведнъж камиона му гръмна, както и гръмнаха някои от стрелците му.
27. От север додиха подкрепленията Пешеви, въоръжени с миномети.
28. Армиите Карполови се разбягаха като пилци, а наще ги довършиха и им вземаха провизиите.
29. "Напред към Щаба на Карпол! Пътю е свободен!"
30. "Напред!" изреваха поповете.
събота, 3 април 2010 г.
Първо Евангелие Пешово - Бит (4-5)
ГЛАВА 4
1. Събраха се тогава 2000 ученици на ритуал в черковата Пешова.
2. Да видят за поредна година чудното Воскресение Пешовое.
3. Завесата се отвори и от там излязоха 4-ма попове носещи Ковчег с полупречупен кръст на нега...
4. Ученицитие поставиха ковчега землю, а той се отвори сам!
5. И от него излезе, О, Чудо! Пеша!
6. "Пеша Воскресе!" викна подпоп Наум Храбър!
7. "Воистину Воскресе" изрева попската тълпа в хор.
8. "Аз не вярвам" рече поп Тончо неверни.
9. Пеша извади пистолет и наказа наглият с куршум и рече му:
10. "И аз не вярвам!"
11. Пеша стана от ковчега и викна:
"Знайте, Аз Съм живият бог на земята! Дойдох тук вашите грехове да изкупвам! Дайте Ми своите салами, луканки, вафли, гевреци, снаксове, чипсове!
12. Който е с Мене и изпълнява всичко що Аз му продумам, ще получи големи подаръци след своята кончина - ще пожъне Вечната Облага.
13. Но който посмее да Ме предаде или да се отрече от Мене, ще го пратя да се търкаля ВОВЕКИ във Вечното Дере..."
14. "Аййй" уплашиха се учениците и се поклониха Пешову.
15. "Тези брошурки" рече Пеша сочейки към един сандък "Съдържат Моето Слово,
разпространявайте ги из хорските къщи, отговор "Не" не приемайте, дарове ако ви дадат, на Мене ги носете!"
16. "Добре, Господи" - поклониха се учениците.
17. Сетне Пеша извади запалката и запали факлата с Чудният Тайнствен Огън На Пешовото Воскресение:
18. "Вземете си от Моят огън и го разпространете за здраве пред простолюдието, но без дар в замяна не го давайте!"
19. "АМАН!" викнаха учениците Му и тръгнаха да разпространяват словото Пешево.
ГЛАВА 5
1. Пеша водеше Своите ученици на пазара...
2. "Знайте, че всичко тук е ваше, щом сте Мои ученици! Вземяйте що ви е угодно!"
3. Послушаха го учениците и започнаха да грабят - портокали, ябълки, банани, круши и да се гощават...
4. "Махни се от тука с учениците си", викна зарзаватчията и прогони Пеша и стадото Му.
5. Пеша рече на учениците Си: "Този е недостоен за Мене. Като умре..."
6. "...ще иде във Вечното Дере" допълниха учениците.
7. "А на вас ви се полага..." рече им Пеша.
8. "...Вечната Облага" допълниха учениците.
9. "Тука тоя живот е мръсен" рече Пеша "Тоя живот е нищо в сравнение с тоя, що ще ви Дам като умрете".
10. Един от учениците взе нож и го насочи към турбуха си и рече Пешову:
11. "Да се заколя ли, Отче, търпение нямам!"
12. "Нем!" викна Пеша, "Ако не си служил преди това на Мене, в дерето ще те пратя да се търкаляш!"
13. Прибра ученика ножа с готовност да служи на Пеша.
14. "Вии по начало сте родени грешници!" рече Пеша "И само само чрез служение към Мен ще се откупите! Ще ви пратя обратно в свето на Вчечната Облага! Вие от там идвате, но не помните и тамо съгрешихте, за туй ви Пратих тук да си изкупите греховете."
15. Учениците се поклониха и един рече с благодарност:
16. "Господ е дошъл заради нас на тоя ужасен свят, за да ни изпита да се върнем обратно при Него!" рече той разплакан "Хайде да ходим да просим по-къщите и да Му донесем даровете!"
17. "Хайде" рекоха учениците и го последваха.
18. А Пеша се качи в Кю Осмицата и потегли към черковата Преуспение Пешово.
1. Събраха се тогава 2000 ученици на ритуал в черковата Пешова.
2. Да видят за поредна година чудното Воскресение Пешовое.
3. Завесата се отвори и от там излязоха 4-ма попове носещи Ковчег с полупречупен кръст на нега...
4. Ученицитие поставиха ковчега землю, а той се отвори сам!
5. И от него излезе, О, Чудо! Пеша!
6. "Пеша Воскресе!" викна подпоп Наум Храбър!
7. "Воистину Воскресе" изрева попската тълпа в хор.
8. "Аз не вярвам" рече поп Тончо неверни.
9. Пеша извади пистолет и наказа наглият с куршум и рече му:
10. "И аз не вярвам!"
11. Пеша стана от ковчега и викна:
"Знайте, Аз Съм живият бог на земята! Дойдох тук вашите грехове да изкупвам! Дайте Ми своите салами, луканки, вафли, гевреци, снаксове, чипсове!
12. Който е с Мене и изпълнява всичко що Аз му продумам, ще получи големи подаръци след своята кончина - ще пожъне Вечната Облага.
13. Но който посмее да Ме предаде или да се отрече от Мене, ще го пратя да се търкаля ВОВЕКИ във Вечното Дере..."
14. "Аййй" уплашиха се учениците и се поклониха Пешову.
15. "Тези брошурки" рече Пеша сочейки към един сандък "Съдържат Моето Слово,
разпространявайте ги из хорските къщи, отговор "Не" не приемайте, дарове ако ви дадат, на Мене ги носете!"
16. "Добре, Господи" - поклониха се учениците.
17. Сетне Пеша извади запалката и запали факлата с Чудният Тайнствен Огън На Пешовото Воскресение:
18. "Вземете си от Моят огън и го разпространете за здраве пред простолюдието, но без дар в замяна не го давайте!"
19. "АМАН!" викнаха учениците Му и тръгнаха да разпространяват словото Пешево.
ГЛАВА 5
1. Пеша водеше Своите ученици на пазара...
2. "Знайте, че всичко тук е ваше, щом сте Мои ученици! Вземяйте що ви е угодно!"
3. Послушаха го учениците и започнаха да грабят - портокали, ябълки, банани, круши и да се гощават...
4. "Махни се от тука с учениците си", викна зарзаватчията и прогони Пеша и стадото Му.
5. Пеша рече на учениците Си: "Този е недостоен за Мене. Като умре..."
6. "...ще иде във Вечното Дере" допълниха учениците.
7. "А на вас ви се полага..." рече им Пеша.
8. "...Вечната Облага" допълниха учениците.
9. "Тука тоя живот е мръсен" рече Пеша "Тоя живот е нищо в сравнение с тоя, що ще ви Дам като умрете".
10. Един от учениците взе нож и го насочи към турбуха си и рече Пешову:
11. "Да се заколя ли, Отче, търпение нямам!"
12. "Нем!" викна Пеша, "Ако не си служил преди това на Мене, в дерето ще те пратя да се търкаляш!"
13. Прибра ученика ножа с готовност да служи на Пеша.
14. "Вии по начало сте родени грешници!" рече Пеша "И само само чрез служение към Мен ще се откупите! Ще ви пратя обратно в свето на Вчечната Облага! Вие от там идвате, но не помните и тамо съгрешихте, за туй ви Пратих тук да си изкупите греховете."
15. Учениците се поклониха и един рече с благодарност:
16. "Господ е дошъл заради нас на тоя ужасен свят, за да ни изпита да се върнем обратно при Него!" рече той разплакан "Хайде да ходим да просим по-къщите и да Му донесем даровете!"
17. "Хайде" рекоха учениците и го последваха.
18. А Пеша се качи в Кю Осмицата и потегли към черковата Преуспение Пешово.
Първо Евангелие Пешово - Бит (1-3)
ГЛАВА 1
1. В началото нямаше нищо.
2. Нищо освен Пеша.
3. Пеша създаде Келепиря. Келепиря бе у Пеша и Пеша бе у Келепиря.
4. Пеша каза: "Да биде светлина!"
5. Един от учениците Му запали лампата на мазето.
6. Пеша прегледа даровете струпани на масата, които миряните бяха дарили на черковата му и рече на Своите ученици:
7. "Истината ви казвам! "
7,1. "Туй що на Пеша биде дадено
7,2. и Иде в Пешовите Ръце, 100-кратно ще ви бъде възвърнато на Оня Свят!"
8. "Аман" рекоха групово учениците Му.
9. Тогава Пеша разказа поучителна притча на Своите ученици:
10. "Една Жена веднаж дохожда при Мене с болен младенец в ръце и рече Ми:
11. Милост, Пеше, смили се над моя младене...
12. Мълчи проста, жено! Не знаеш ли ти, че не требе на празно да се споменава Името Пешевое!
13. Простете, Ваше Високо Преоблаженство! Младенеце има шарка, помогни му, моля те!
14. Какво си донесла на своят Поп?
15. Три вафли "Споко" и един шпеков салам!
16. Тогава Аз взех вафлите, салама и младенеца не погледнах с думите:
17. Проклинам те теб и младенеца до седмо коляно в рода ти! Ти се подигра с Мене, давайки Ми нищожни вафли и изговаряйки името Ми напразно!
18. - Ще ти преведа 2000 евро в банковата сметка...
19. Тогава аз докоснах младенеца по челото и рекох й:
20. Излекуван е!"
21. С туй завърши разказът Си Пешо и погледна учениците Си:
22. "Разбрахте ли?"
23. "Да, Ваше Високопреоблаженство!"
24. "Да, Пеше" - рече един бавно загряващ ученик.
25. Пеша се разсърди, извади пистолет
26. и наказа грешникът с куршум.
27. "Името Пешево Н-И-К-О-Г-А напразно да не се изговаря!"
ГЛАВА 2
1. Пеша и учениците му бродеха из Балкана.
2. Три дни пътуваха без храна и вода (освен за Пеша)
3. "Помилуй ни, отче Пеше! Изморени сме!"
4. Не се инати щом Твоят Поп те изпитва! - скара се Пеша и отхапа от луканката залга...
5. Следо три часа стигнаха връх Голем Купен и Пеша се изпъчи гордо, а учениците Му се поклониха Нему...
6. И рече Пеша: "Да биде Келепир!"
7. И биде келепир.
8. Учениците свалиха чантите с провизиите и ги отвориха, гледайки лакомо и гладно към тях.
9. Пеша взе една луканка и отхапа залък пред изгладнелите и изморени ученици...
10. Единият не изтърпя на изкушението и посегна към сусаменият
11. геврек.
12. Пеша се разсърди и го удари с дряновицата:
13. Не си достоен ти за Мене! - сгълча го строго Пешо,
14. Хвърли се в дерето и се пречукай да се очистиш! Ако ли не, като умреш ще те пратя да се търкаляш във Вечното Дере!
15. Послуша Го ученика и хвърли се по дерето надолу.
16. Яжте, чада - покани ги Пеша.
17. Учениците приеха поканата и лакомо заядоха.
18. "Яжте, туй е келепирят, който Аз съм ви дал. Подарявам вам всичко що пожелаете от хорската трапеза.
19. Когато някой има келепир, който ти пожелаеш,
20. този келепир е твой, защото си Мой ученик!
21. Когато ви се прииска от гозбата на съседа, не се срамете, смело идете
22. и поискайте
23. и ще ви се даде. А ако оня ви попита защо да ви даде
24. кажете, защото Пеша ме изпраща.
ГЛАВА 3
1. Пеша вървеше из църквата си "Свето Преуспение Пешово".
2. Той гледаше църквата си и усещаше, че нещо липсва.
3. За това реши да създаде Келепиря.
4. Биде вечер, биде утро, ден първи.
5. Пеша остави кошница за дарове пред черковата си. Вътре никой не пущаше без дар. Хората минаваха и оставяха салами, вафли, суджуци...
6. Пеша тези що не носеха дар не пущаше...
7. "Не са достойни такива за Мене!" бе Словото Му.
Биде вечер, биде утро, ден втори.
8. Пеша реши да постави касичка пред черковата. В нея събираше парите хорски,
"В натура или в кеш" даваше избор на миряните той и сочеше с едната ръка към кошницата, а с другата към касата.
9. Тези които не даваха нищо ги пропъждаше.
Биде вечер, биде утро, ден трети.
10. Църквата на Пешо бе затворена. На вратата Той бе оставил бележка:
"Дорде не кацнат 4 гуми тук
11. и между тях едно Ауди 8-ца, никого няма да пусна!
12. "Олиии, ами сега" завайкаха се миряните
13. и събраха пари и купиха те Пешеву кола. Той отвори вратите на черквата и посрещна миряните и те Му благодариха.
Биде вечер, биде утро ден 4-ти.
14. При Пеша дойде кмета да се изповядва:
"Прости ми, Пеше, откраднах 50 000 000 от евро фондовете."
15. "Аз ти прощавам" рече Пеша, "но ченгетата няма да ти простят."
16. Сетне се чу натискане на копче и подир това се чу:
18. "Прости ми, Пеше, откраднах 50 000 000 от евро фондовете."
19. "Аз ти прощавам, но ченгетата няма да ти простят."
20. "Ти си ме записал на диктофон?"
21. Давай парите до стотинка в офшорната Ми сметка в Швейцария!
22. Поне половината ми остави, бе Пеше...
23. "Всичките, всичките..."
24. В края на деня транзакцията бе осъществена.
Биде вечер, биде утро, ден пети.
25. Пеша събра учениците Си и рече им:
"Вземете вий тези икони и ги продайте, защото истината ви казвам - баницата е една, балмите са много."
26. "Но Ваше Високо Преоблаженство, те са общински..."
27. Никой не ще забележи...
28. Биде вечер, биде утро, ден шести.
29. Пеша прибра парите от иконите. Той забеляза миряни влезли в черковата Му с кални обуща...
30. "Иййй! Какво правите тука, че мърсите Моят дом!"
31. "Прости ни Отче!"
32. "Няма да ви прощавам! Като умрете ще ви пратя да се търкаляте ВОВЕКИ във Вечното Дере!"
33. "Неее, Отче, молим те, недей!"
34. "Тогава ще сте Ми ратаи в църквата 10 години и ще Ми бачкате на ангария!"
"ОК"
Биде вечер, биде утро, ден Седми.
35. Бая Келепирец понасъбра Пеша - ядения, пари, автомобили, свободна работна ръка...
36. И рече си Пеша: "Това е добро!"
37. И определи Пеша Седмият ден за ден на Облагата, в който да консумира спечеленото през седмицата.
1. В началото нямаше нищо.
2. Нищо освен Пеша.
3. Пеша създаде Келепиря. Келепиря бе у Пеша и Пеша бе у Келепиря.
4. Пеша каза: "Да биде светлина!"
5. Един от учениците Му запали лампата на мазето.
6. Пеша прегледа даровете струпани на масата, които миряните бяха дарили на черковата му и рече на Своите ученици:
7. "Истината ви казвам! "
7,1. "Туй що на Пеша биде дадено
7,2. и Иде в Пешовите Ръце, 100-кратно ще ви бъде възвърнато на Оня Свят!"
8. "Аман" рекоха групово учениците Му.
9. Тогава Пеша разказа поучителна притча на Своите ученици:
10. "Една Жена веднаж дохожда при Мене с болен младенец в ръце и рече Ми:
11. Милост, Пеше, смили се над моя младене...
12. Мълчи проста, жено! Не знаеш ли ти, че не требе на празно да се споменава Името Пешевое!
13. Простете, Ваше Високо Преоблаженство! Младенеце има шарка, помогни му, моля те!
14. Какво си донесла на своят Поп?
15. Три вафли "Споко" и един шпеков салам!
16. Тогава Аз взех вафлите, салама и младенеца не погледнах с думите:
17. Проклинам те теб и младенеца до седмо коляно в рода ти! Ти се подигра с Мене, давайки Ми нищожни вафли и изговаряйки името Ми напразно!
18. - Ще ти преведа 2000 евро в банковата сметка...
19. Тогава аз докоснах младенеца по челото и рекох й:
20. Излекуван е!"
21. С туй завърши разказът Си Пешо и погледна учениците Си:
22. "Разбрахте ли?"
23. "Да, Ваше Високопреоблаженство!"
24. "Да, Пеше" - рече един бавно загряващ ученик.
25. Пеша се разсърди, извади пистолет
26. и наказа грешникът с куршум.
27. "Името Пешево Н-И-К-О-Г-А напразно да не се изговаря!"
ГЛАВА 2
1. Пеша и учениците му бродеха из Балкана.
2. Три дни пътуваха без храна и вода (освен за Пеша)
3. "Помилуй ни, отче Пеше! Изморени сме!"
4. Не се инати щом Твоят Поп те изпитва! - скара се Пеша и отхапа от луканката залга...
5. Следо три часа стигнаха връх Голем Купен и Пеша се изпъчи гордо, а учениците Му се поклониха Нему...
6. И рече Пеша: "Да биде Келепир!"
7. И биде келепир.
8. Учениците свалиха чантите с провизиите и ги отвориха, гледайки лакомо и гладно към тях.
9. Пеша взе една луканка и отхапа залък пред изгладнелите и изморени ученици...
10. Единият не изтърпя на изкушението и посегна към сусаменият
11. геврек.
12. Пеша се разсърди и го удари с дряновицата:
13. Не си достоен ти за Мене! - сгълча го строго Пешо,
14. Хвърли се в дерето и се пречукай да се очистиш! Ако ли не, като умреш ще те пратя да се търкаляш във Вечното Дере!
15. Послуша Го ученика и хвърли се по дерето надолу.
16. Яжте, чада - покани ги Пеша.
17. Учениците приеха поканата и лакомо заядоха.
18. "Яжте, туй е келепирят, който Аз съм ви дал. Подарявам вам всичко що пожелаете от хорската трапеза.
19. Когато някой има келепир, който ти пожелаеш,
20. този келепир е твой, защото си Мой ученик!
21. Когато ви се прииска от гозбата на съседа, не се срамете, смело идете
22. и поискайте
23. и ще ви се даде. А ако оня ви попита защо да ви даде
24. кажете, защото Пеша ме изпраща.
ГЛАВА 3
1. Пеша вървеше из църквата си "Свето Преуспение Пешово".
2. Той гледаше църквата си и усещаше, че нещо липсва.
3. За това реши да създаде Келепиря.
4. Биде вечер, биде утро, ден първи.
5. Пеша остави кошница за дарове пред черковата си. Вътре никой не пущаше без дар. Хората минаваха и оставяха салами, вафли, суджуци...
6. Пеша тези що не носеха дар не пущаше...
7. "Не са достойни такива за Мене!" бе Словото Му.
Биде вечер, биде утро, ден втори.
8. Пеша реши да постави касичка пред черковата. В нея събираше парите хорски,
"В натура или в кеш" даваше избор на миряните той и сочеше с едната ръка към кошницата, а с другата към касата.
9. Тези които не даваха нищо ги пропъждаше.
Биде вечер, биде утро, ден трети.
10. Църквата на Пешо бе затворена. На вратата Той бе оставил бележка:
"Дорде не кацнат 4 гуми тук
11. и между тях едно Ауди 8-ца, никого няма да пусна!
12. "Олиии, ами сега" завайкаха се миряните
13. и събраха пари и купиха те Пешеву кола. Той отвори вратите на черквата и посрещна миряните и те Му благодариха.
Биде вечер, биде утро ден 4-ти.
14. При Пеша дойде кмета да се изповядва:
"Прости ми, Пеше, откраднах 50 000 000 от евро фондовете."
15. "Аз ти прощавам" рече Пеша, "но ченгетата няма да ти простят."
16. Сетне се чу натискане на копче и подир това се чу:
18. "Прости ми, Пеше, откраднах 50 000 000 от евро фондовете."
19. "Аз ти прощавам, но ченгетата няма да ти простят."
20. "Ти си ме записал на диктофон?"
21. Давай парите до стотинка в офшорната Ми сметка в Швейцария!
22. Поне половината ми остави, бе Пеше...
23. "Всичките, всичките..."
24. В края на деня транзакцията бе осъществена.
Биде вечер, биде утро, ден пети.
25. Пеша събра учениците Си и рече им:
"Вземете вий тези икони и ги продайте, защото истината ви казвам - баницата е една, балмите са много."
26. "Но Ваше Високо Преоблаженство, те са общински..."
27. Никой не ще забележи...
28. Биде вечер, биде утро, ден шести.
29. Пеша прибра парите от иконите. Той забеляза миряни влезли в черковата Му с кални обуща...
30. "Иййй! Какво правите тука, че мърсите Моят дом!"
31. "Прости ни Отче!"
32. "Няма да ви прощавам! Като умрете ще ви пратя да се търкаляте ВОВЕКИ във Вечното Дере!"
33. "Неее, Отче, молим те, недей!"
34. "Тогава ще сте Ми ратаи в църквата 10 години и ще Ми бачкате на ангария!"
"ОК"
Биде вечер, биде утро, ден Седми.
35. Бая Келепирец понасъбра Пеша - ядения, пари, автомобили, свободна работна ръка...
36. И рече си Пеша: "Това е добро!"
37. И определи Пеша Седмият ден за ден на Облагата, в който да консумира спечеленото през седмицата.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
